378
Pulp Fiction е един от култовите филми на 90-те години. Почти още по-култов е въпросът какво има в куфара. Няма точен отговор, но има много теории.
Pulp Fiction: Това, което е в куфара, остава здраво заключено
Криминалният трилър „Pulp Fiction“ влезе в историята – по много начини. Наред с други неща, режисьорът Куентин Тарантино създаде една от най-големите филмови мистерии и все още не я е разгадал наистина.
- Сцената е позната: Когато Винсънт Вега (Джон Траволта) най-сетне държи в ръцете си търсеното куфарче, той задава цифровия код на куфарчето: 666 – числото на дявола. Съвпадение? Вероятно не.
- Кафарчето се отваря, лицето на Винсент светва в оранжево сияние. Неговият спътник Джулс Уинфийлд (Самюъл Л. Джаксън) пита: „Щастливи ли сме?“. Няма отговор. „Винсънт! Щастливи ли сме?“ Винсент се откъсва от мислите си и най-накрая отговаря: „Да, щастливи сме.“
- Винсент отново затваря кутията, оранжевото сияние угасва. Какво е направило Винсент толкова „щастлив“, не е обяснено.
- Оттогава феновете се чудят какво е имало в куфарчето. Вещественият отговор е: не знаем. Дори актьорите не знаеха.
Профанно обяснение за оранжевата светлина и диви теории на феновете
Незнанието е допринесло за развитието на дивите теории. Една от тях, която продължава да се появява, е, че в случая има душа.
- Една от уликите е, че в сцената с куфара Винсент и Джулс не са убити, въпреки че са простреляни няколко пъти. След това Джулс нарича това „божествена намеса“.
- Душата, намерена в куфара по време на процеса, се казва, че е от шефа на Винсент и Жулиен Марсел Уолъс (Винг Реймс). Това не е толкова пресилено. В края на краищата първият кадър на Уолъс показва само задната част на главата му, която също е покрита с голяма гипсова мазилка. А и уж в Библията се казва, че дяволът изважда душата на човека от задната част на главата му.
- Тази теория обаче никога не се потвърждава. Според портала „Галакс“ Самюъл Л. Джаксън разкрива в интервю за „Плейбол“ 4/1995 г., че Джон Траволта е попитал режисьора Куентин Тарантино на снимачната площадка какво точно има в случая. Отговорът на Куентин бил: „Каквото искаш да бъде.“
- Но: В крайна сметка все пак имаме отговор. В куфара сигурно е имало крушка, която е осигурявала трептящата оранжева светлина. Душа и дявол, задникът ми.