Обяснение на уравнението на Дрейк: Колко извънземни цивилизации живеят в Млечния път?

Уравнението на Дрейк се използва, за да се изчисли колко извънземни цивилизации живеят в нашата галактика, Млечния път

Уравнението на Дрейк: седем променливи за едно изчисление

Млечният път е галактиката, в която се намира нашата Слънчева система, а следователно и Земята. Като се има предвид нейният размер, изглежда доста малко вероятно ние да сме единствената обитаема планета. Уравнението на Дрейк може да се използва за изчисляване на вероятността някой да живее в далечните светове.

• В Млечния път има над 300 милиона свята, които имат условия, подобни на земните, включително възможност за течаща вода. Така че изглежда логично, че ние на Земята не сме единствената цивилизация в галактиката.

• Уравнението на Дрейк, което е създадено от Франк Дрейк през 1961 г., може да се използва за изчисляване на броя на откриваемите цивилизации в Млечния път. Формулата се състои от седем различни променливи, които се вземат предвид при изчислението. Уравнението на Дрейк е: N = 𝑅𝑁* . 𝑓𝑝 . 𝑛𝑒 . 𝑓𝑙 . 𝑓𝑖 . 𝑓𝑐 . 𝐿

• N означава възможния брой извънземни цивилизации в нашата галактика и формира резултата при умножаване на всички променливи.

• Променливата 𝑅𝑁* означава средната скорост на звездообразуване за година в нашата галактика. Благодарение на космическия телескоп „Хъбъл“ тази променлива е доста предсказуема и е между четири и 19 слънчеви маси годишно. Ние търсим само звезди, които са сравними с яркостта на нашето Слънце. По-малките звезди имат по-малка светимост и гравитационна сила, което означава, че планетите могат да бъдат подложени на много голямо приливно триене, например. Поради това обвързано въртене едната половина на планетата би била постоянно обърната към звездата и гореща. Другата страна винаги би била тъмна и студена.

• От друга страна, звездите, които имат по-голяма светимост от нашето Слънце, имат твърде голяма магнитна активност и следователно по-силна космическа радиация. Това не е точно благоприятно за развитието на живот.

• 𝑓𝑝 е делът на звездите с планетни системи. Това повдига въпроса колко звезди в Млечния път са част от планетарна система. Според наблюденията около половината от всички звезди принадлежат към планетарна система – като нашето Слънце.

• Променливата 𝑛𝑒 описва средния брой планети на звезда в рамките на една екосфера. Екосферата е областта в планетарната система, в която не може да се изключи живот поради преобладаващите физически условия. Такава планета не трябва да е нито твърде близо, нито твърде далеч спрямо размера на звездата. Като цяло се търсят скалисти планети с умерена температура, които обикалят около звезди, подобни на Слънцето – като нашата Земя.

• 𝑓𝑙 означава дела на планетите с живот. Това повдига въпроса колко планети в екосферата приютяват живот. Засега няма научно проверими данни за това, тъй като познаваме само един пример: нашата Слънчева система.

• Променливата 𝑓𝑖 обозначава дела на планетите с интелигентен живот. Ако на дадена планета се развие живот в екосфера, възниква въпросът колко високо развит и интелигентен е той. И тук липсват научно проверими данни.

• 𝑓𝑐 е делът на планетите, които проявяват интерес към междузвездната комуникация. Въпросът тук е колко интелигентни цивилизации се интересуват от общуване с други индивиди в галактиката. Предположението е, че могат да бъдат открити само тези, които се интересуват от комуникация.

• 𝐿 означава продължителността на живота на една техническа цивилизация, т.е. на тези, които могат да приемат радиосигнал от космоса и да изпращат сигнал в космоса, в години. Животът на планетите е застрашен от вътрешни и външни влияния. Цели цивилизации могат да бъдат унищожени от удари на комети, вулканични изригвания, вирус или самата цивилизация. Животът на една цивилизация приключва най-късно, когато планетата загине. Продължителността на живота на всяка планета в слънчевата система е ограничена – наред с други неща от преходността на звездата.

Друг живот в Млечния път се счита за много вероятен

Смята се, че между 37 и 60 % от слънцеподобните звезди в Млечния път приютяват планета, която предлага умерен свят с размерите на Земята за една цивилизация.

• Според изчисленията най-близкият до нас свят вероятно се намира на 20 светлинни години. Четири такива свята могат да бъдат достигнати в рамките на 33 светлинни години. За да представим това в перспектива: една светлинна година е еквивалентна на 9,5 трилиона човешки години. Това е много време.

• Общо казано, друг живот в нашата галактика е доста вероятен. Това става още по-ясно, когато се замислите, че в нашата Слънчева система вече може да бъде открит друг живот. Предполага се, че условията за микробен живот са били налице на ранния Марс.

• А ако друг живот е съществувал дори в нашата Слънчева система, то вероятността той да е възможен и в други слънчеви системи нараства неимоверно. Много учени приемат, че предвид разнообразието на космическата маса биологичният живот не е случайност, а неизбежност.

• По този начин уравнението на Дрейк помага да се определи колко потенциален живот може да се очаква там. Само на една променлива в уравнението е трудно да се отговори: дали ние, хората, сме единствената технологична цивилизация на Земята. На този въпрос ще можем да отговорим едва когато някой ден получим сигнал от космоса.