302
Лицата, засегнати от невродивергенция, се различават от невротипичните хора по редица начини. Това може да засегне различни области
Какво разбира науката под невродивергенция
Невродивергентността е общ термин за много поведенчески и мисловни модели, които се отклоняват от нормата. Те включват AD(H)S, аутизъм, синдром на Турет, дискалкулия и дислексия. Основният проблем тук е как мозъкът обработва стимулите.
- Невроразнообразието беше обсъдено за първи път едва през 2012 г. на симпозиум в Ню Йорк, така че изследванията по тази тема са все още в начален стадий.
- Терминът се отнася преди всичко до факта, че всеки човек и всеки мозък е различен – а следователно и до начина, по който всеки мозък функционира и реагира на околната среда.
- Невродивергентните хора обикновено се различават от невротипичните хора по това, че някои неща са много по-трудни за тях и им е необходимо повече време, за да ги направят – но в някои случаи те се справят с нещата и по-лесно.
- Човекът, който страда от дислексия например, не чете по-зле, защото е по-малко интелигентен, а защото мозъкът му разпознава буквите по различен начин и ги съединява, за да образува думи. Когато четете, не мислите за всяка една буква, а виждате думата и мозъкът ви реагира светкавично и правилно съединява буквите.
- Можете също така да прочетете това изречение по всяко време. Защото дори ако само първата и последната буква на думата са на правилното място, невротипичният мозък може да прочете думите, докато мозъкът с дислексия не може.
Къде основно се различават мозъците на невродивергентните хора
Невродивергентността се проявява по много начини и естествено се различава при отделните хора. Въпреки това съществуват някои общи прилики и припокривания.
- Невродивергентността се проявява предимно във възприемането и обработката на стимули.
- Стимулите в околната среда се възприемат по-интензивно, например. Невродивергентните хора могат да реагират по-интензивно на силни шумове или ярка светлина и по този начин да имат по-големи проблеми с обработката им.
- Отчасти разликата се крие и в начина, по който се филтрират и регистрират стимулите от околната среда. Например невродивергентният човек може да има проблеми със следенето на даден разговор, ако успоредно с него ясно се чуват и други разговори, защото мозъкът не може да блокира другите разговори, а възприема всички стимули в пакет.
- Това е известно още като филтър на възприятието. Хората със слаб филтър са податливи на сензорно претоварване или имат проблеми с разграничаването на релевантната информация/стимули от нерелевантните.
- Съществуват и много други разлики, например как се разграждат невротрансмитерите, как мозъкът реагира на съхраняването и извличането на знания и много други. Споменатите по-горе разлики имат за цел да изразят само най-важните различия.