441
Използването на интернет е неразделна част от ежедневието в наши дни. Но как всъщност работи мрежата от мрежи?
Какво е интернет?
- Основните точки за обмен на данни и по този начин важна част от интернет са интернет възлите. Те са разпределени по целия свят и препращат данни един към друг. По правило към един интернет възел са свързани няколко, понякога стотици доставчици на услуги. В рамките на мрежовия възел се извършва обмен на данни между доставчиците. Измерен по обема на трафика на данни, най-големият интернет възел в света се намира във Франкфурт на Майн и е разпределен в около 19 центъра за данни там.
- Доставчиците от своя страна дават възможност на своите клиенти, като например компании или частни домакинства, да имат достъп до интернет, като осигуряват подходящи връзки, като DSL или LTE.
- Много компании управляват свои собствени мрежи, наречени интранет, които стават част от интернет, когато се установи връзка с доставчика. Докато частните лица обикновено са само потребители и извикват информация или услуги, много компании сами предлагат интернет услуги. В допълнение към общото предоставяне на информация те включват например онлайн магазини, облачно съхранение или портали за резервации.
- Самото предаване на данни между интернет възлите и доставчиците се осъществява в световен мащаб чрез оптични кабели, които позволяват високи скорости на предаване. Свързването на домакинствата или фирмите обикновено се осъществява чрез меден кабел, радио и все по-често и чрез оптични влакна. За да се гарантира безпроблемното протичане на всичко, се използват така наречените протоколи, които регулират начина, по който се обменят данните.
- В семейството на интернет протоколите например е определено, че данните, които трябва да бъдат предадени, се разбиват на малки пакети при изпращача, след което се предават и сглобяват отново при получателя.
- За да се гарантира, че пакетът данни знае откъде идва и къде трябва да бъде изпратен, всеки компютър, участващ в комуникацията, получава уникален адрес – IP адрес. Той се състои от четири блока цифри, разделени с точки. Тъй като едва ли някой може да запомни IP адресите на посещаваните уебсайтове или други услуги, съществува системата за имена на домейни (DNS). С тази система вместо IP адреси в интернет можете да използвате описателни имена за уебсайтовете или по-точно за интернет сървърите. Познавате ги като интернет адреси, WWW адреси или URL адреси.
Какво се случва, когато извикам интернет страница?
Извикването на уебсайт е само един от безбройните случаи на използване в интернет. Този пример обаче може да се използва, за да се обясни просто как се осъществява комуникацията в интернет. Това е основният принцип на функциониране на интернет.
- Когато въведете URL адрес в браузъра, при натискане на клавиша Enter се изпраща заявка до вашия доставчик. Доставчикът първо разрешава името, т.е. преобразува името в IP адрес на целевия сървър. Целевият сървър е сървърът, на който се съхранява търсеният от вас уебсайт.
- За преобразуване на имената доставчикът използва един или повече специални сървъри. Те се наричат DNS сървъри, защото имат само тази една задача. Казано по-просто, подобно на речник, DNS сървърите съхраняват директория на всички интернет страници и съответстващите им IP адреси.
- След като бъде определен IP адресът на целевия сървър, заявката се препраща чрез интернет възлите към уеб сървъра, на който се намира търсената страница. Тъй като Интернет обхваща целия свят като паяжина, съществуват и различни пътища, по които могат да преминат пакетите с данни. За да се намери оптималният маршрут, всички мрежи са свързани помежду си с маршрутизатори. Маршрутизаторът получава пакети с данни и след това решава къде да ги препрати.
- След като заявката достигне местоназначението си, сървърът отговаря и връща съдържанието на интернет страницата. Сега те трябва да намерят своя път до компютъра, от който сте изпратили заявката. За да може това да се осъществи, пакетите с данни съдържат не само информация за получателя, но и IP адреса на изпращача. Процедурата е същата: Пакетите с отговорите преминават от мрежа в мрежа през маршрутизаторите и накрая достигат до вашия компютър. Там те се обединяват и търсеният от вас уебсайт се показва в браузъра.
Кога е изобретен WWW?
WWW се състои от много милиарди уебстраници и продължава да расте всеки ден. Както беше обяснено в последната глава, WWW се управлява много лесно само с няколко щраквания на мишката. Но кой и през коя година е изобретил WWW?
- Най-важните идеи за изобретяването на WWW с нейната лесна за ползване комуникация идват от британския физик Тим Бърнърс-Лий. По това време този учен е бил в средата на тридесетте си години и е работил в центъра за ядрени изследвания CERN близо до Женева в Швейцария.
- Бернерс-Лий е бил информационен мениджър и е искал изобретението му да опрости обмена на данни между много различните компютри на професионалните му колеги. След предварителни тестове дирекцията на ЦЕРН пуска WWW на обществеността на 30 април 1993 г. и не събира никакви лицензионни такси за използването ѝ, както съобщава например вестник Frankfurter Allgemeine.
- По този начин WWW е безплатна за всички потребители и съвсем не е много стара, тъй като през април 2023 г. отпразнува своя 30-и рожден ден.
