Невродивергенция: информация за мозъка, който работи по различен начин

Лицата, засегнати от невродивергенция, се различават от невротипичните хора по редица начини. Това може да засегне различни области

Какво разбира науката под невродивергенция

Невродивергентността е общ термин за много поведенчески и мисловни модели, които се отклоняват от нормата. Те включват AD(H)S, аутизъм, синдром на Турет, дискалкулия и дислексия. Основният проблем тук е как мозъкът обработва стимулите.

• Невроразнообразието беше обсъдено за първи път едва през 2012 г. на симпозиум в Ню Йорк, така че изследванията по тази тема са все още в начален стадий.

• Терминът се отнася преди всичко до факта, че всеки човек и всеки мозък е различен – а следователно и до начина, по който всеки мозък функционира и реагира на околната среда.

• Невродивергентните хора обикновено се различават от невротипичните хора по това, че някои неща са много по-трудни за тях и им е необходимо повече време, за да ги направят – но в някои случаи те се справят с нещата и по-лесно.

• Човекът, който страда от дислексия например, не чете по-зле, защото е по-малко интелигентен, а защото мозъкът му разпознава буквите по различен начин и ги съединява, за да образува думи. Когато четете, не мислите за всяка една буква, а виждате думата и мозъкът ви реагира светкавично и правилно съединява буквите.

• Можете също така да прочетете това изречение по всяко време. Защото дори ако само първата и последната буква на думата са на правилното място, невротипичният мозък може да прочете думите, докато мозъкът с дислексия не може.

Къде основно се различават мозъците на невродивергентните хора

Невродивергентността се проявява по много начини и естествено се различава при отделните хора. Въпреки това съществуват някои общи прилики и припокривания.

• Невродивергентността се проявява предимно във възприемането и обработката на стимули.

• Стимулите в околната среда се възприемат по-интензивно, например. Невродивергентните хора могат да реагират по-интензивно на силни шумове или ярка светлина и по този начин да имат по-големи проблеми с обработката им.

• Отчасти разликата се крие и в начина, по който се филтрират и регистрират стимулите от околната среда. Например невродивергентният човек може да има проблеми със следенето на даден разговор, ако успоредно с него ясно се чуват и други разговори, защото мозъкът не може да блокира другите разговори, а възприема всички стимули в пакет.

• Това е известно още като филтър на възприятието. Хората със слаб филтър са податливи на сензорно претоварване или имат проблеми с разграничаването на релевантната информация/стимули от нерелевантните.

• Съществуват и много други разлики, например как се разграждат невротрансмитерите, как мозъкът реагира на съхраняването и извличането на знания и много други. Споменатите по-горе разлики имат за цел да изразят само най-важните различия.